През последните години, особено в периода 2020-2021, светът бе поставен пред изпитание, което не бе свързано само с борбата срещу новия коронавирус. Смъртта на милиони хора и разпространението на болестта промениха не само физическото ни състояние, но и начина, по който възприемаме света около нас. В този контекст, философът Марсело Виейра Лопес изрази мнение, че една от най-значимите загуби, които изпитахме, е загубата на доверие.

През последните години, особено в периода 2020-2021, светът бе поставен пред изпитание, което не бе свързано само с борбата срещу новия коронавирус. Смъртта на милиони хора и разпространението на болестта промениха не само физическото ни състояние, но и начина, по който възприемаме света около нас. В този контекст, философът Марсело Виейра Лопес изрази мнение, че една от най-значимите загуби, които изпитахме, е загубата на доверие. Тази концепция ме накара да се замисля за дълбоката връзка между нашето вътрешно състояние и външния свят.

Лопес разглежда доверието не като интелектуално убеждение, а като „особен вид фоново екзистенциално усещане“, което оформя нашите мисли и действия дори и да не сме напълно съзнателни за него. Тази вътрешна настройка е изградила нашето чувство за сигурност и принадлежност към света още от детството, когато взаимодействаме с хората около нас. Възприемането на доверие като основен стълб на нашето съществуване ми напомни за важността на социалните връзки и колко уязвими сме, когато те се разрушат.

Когато пандемията разтърси обществата по целия свят, това доверие бе подложено на сериозно изпитание. Людите започнаха да се съмняват в ежедневните си дейности, в сигурността на здравните мерки и в искреността на околните. Този процес не беше само външен, а и много вътрешен, породен от усещането за несигурност и изолация. В този контекст, интернет и социалните медии се превърнаха в платформи, които усилваха чувството за недоверие, като постоянно ни напомняха за кризата и за разногласията в обществото.

Споделеното чувство за подозрение и загуба на доверие бе нещо, което се усещаше не само индивидуално, а и колективно. Възприятията за опасността и страхът се преплитаха с реалността, като създаваха усещане за разединение и отчуждение. Лопес цитира теорията за разширеното съзнание, която подчертава, че нашите емоции и усещания за сигурност зависят от близостта и споделените чувства с околните. В този смисъл, пандемията не бе само медицински проблем, а социална криза, която разруши доверието в обществото.

В заключение мисля, че уроците които можем да извлечем, са свързани с необходимостта да възстановим това доверие и да изградим нови механизми за подкрепа и надежда. В условията на криза, ние трябва да се научим да изграждаме мостове на разбиране и съпричастност, за да можем отново да почувстваме сигурност и принадлежност. Доверието е основата, върху която можем да градим по-устойчиво и съпричастно общество, готово да посрещне бъдещите предизвикателства.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.